Разположен в центъра на града, музеят е не само част от площадното оформление, но и един от символите на планинското селище. Домът, в който е израснал великият поет на България и обичан син на Банско, е отворен за посещения през 1952г. във връзка с удостояването на Никола Вапцаров с престижната Международна награда за мир. Включено е ефектно осветление и озвучаване. Чрез специално подбрани видеофилми, посетителите имат възможност да добият по-пълна представа за Никола Вапцаров и неговото време.

Родната къща на Неофит Рилски е с троена през ХVІІІ век. Типична е за банската архитектура и следва традицията на старите къщи-крепости. В бившите стопански постройки е подредена документална експозиция от материали, разказващи за народополезната дейност на бележития възрожденец. Сред тях са „Българска граматика“, взаимоучителни таблици, части от гръцко-български речник, книги от личната му библиотека.

Веляновата къща е илюстрация на изяществото и уюта в бита на нашите предци. Със своите уникални стенописи и дърворезбена украса къщата няма аналог в българското възрожденско изкуство.Строена през XVIII век, тя е една от старите къщи-крепости с дебели каменни зидове, подземни скривалища и бойници.

Поместена е в бившия Хилендарски (Рилски) метох, строен през 1749 г. В съвремието сградата оживява от експонираните тук творби на майсторите от Банската художествена школа, едно от най-ярките проявления на българската култура през ХVІІІ и ХІХ в. Изложбата съдържа оригинални икони, копия на стенописи, църковна утвар и др.

Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на Паисий Хилендарски.
Тук може да се види точно копие на килията в Хилендарския манастир, където Паисий пише „История славянобългарска“ . Направена е и възстановка на параклиса „Св. Иван Рилски“, в който скромният монах е общувал с Бог. 

Къщата е построена в началото на XIX век. Принадлежала е на богатата фамилия Хадживълчеви. В нея е живял известния деец на национално-освободитерните борби Хаджи Кандит Дъгарадин сподвижник на Левски и Бенковски. По късно е откупена от Георги Хаджирадонов. Обявена е за паметник на културата с местно значение. Фунционира като историко-етнографски комплекс.

Сградата, строена специално за музейни цели, е с модерна, впечатляваща архитектура и е свързана с музей „Никола Вапцаров“. Вътрешно-пространственото оформление е съвременно и многофункционално. На първия етаж е разположен музей ,, Планината и хората“, където посетителите се запознават с географското разположение на Банско и планините около него – Пирин, Рила и Родопите.

От 2010 г. в град Добринище функционира историко-етнографска сбирка. В нея е представена историята на селището от древността до наши дни. Основни акценти са поставени върху революционните борби, книжовната и просветна дейност. Характеристиките на местния бит са показани чрез разнообразен етнографски материал.