По исторически данни селището в района на днешно Банско съществува още около IX–X век. През XVIII–XIX век градът преживява своя „златен век“ – развиват се занаяти и търговия, оформя се силна културна среда, известна с художествената школа по иконопис и будните местни просветители.

Днес в община Банско са регистрирани около 130 архитектурно-исторически паметника на културата, от които 7 са с национално значение, а археологическите обекти надхвърлят 100. Това превръща града в един от най-богатите на културно наследство центрове в България.

Най-разпознаваемият знак на Банско е църквата „Св. Троица“ с високата си камбанария, разположена в централната част на стария град. Храмът е построен в периода на Българското Възраждане, а тържественото му освещаване е през 1835 г.

Строежът започва около 1833 г. и в него участват целият град – бедните със своя труд, богатите с дарения. Главен ктитор е търговецът Лазар Герман (Дядо Лазко), по онова време кмет на града. Храмът е изграден в стил късен Български възрожденски, като архитектите Димитър и Глигóр Доюв оставят една от най-представителните трикорабни псевдобазилики от този период.

Камбанарията е добавена по-късно – около 1850 г., след Освобождението е завършена 30-метрова кула с часовник и четири медни камбани, изработени от майстори от Банско. В определен момент „Св. Троица“ е сред най-големите църкви в България до построяването на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.

Днес храмът е не само действаща църква, но и културно-исторически паметник, който разказва за силния дух и единството на местната общност по време на османската власт.