През 1952 година отваря вратите си първия музей в Пиринския край къща-музей "Никола Вапцаров". С откриването ѝ се поставя началото на музейното дело в града. Музейните експозиции са преустроявани неколкократно. Последната е реализирана през 1992 година от екип, ръководен от видния български режисьор Въло Радев. Включа възстановка на къщата, в която е преминало детството на поета, работната стая на майката на поета Елена Вапцарова, всекидневната и гостната. 

Документална експозиция включва зала, в която е представена родната среда, където израства поета. Изложени са в оригинал банския препис на „История Славянобългарска", направен от иконом Константин Чучулайн, личен печат на поета Пейо Яворов, стар търговски тефтер, тефтерче на Никола Вапцаров, подарено от майка му. В двете зали на горния етаж е проследен живота му след постъпването в Морското машинно училище във Варна. Представени са множество документални и снимкови материали, единствената му издадена приживе стихосбирка „Моторни песни", наградата на Световния съвет на мира.